бил е ошмулил

Речник на българския език

1. бил е ошмулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ошмулил е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).