бил е осмелявал

Речник на българския език

1. бил е осмелявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е осмелявал е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).