бил е освинчил

Речник на българския език

1. бил е освинчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е освинчил е производна форма на освинча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).