бил е освинил

Речник на българския език

1. бил е освинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е освинил е производна форма на освиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).