бил е осапунявал

Речник на българския език

1. бил е осапунявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е осапунявал е производна форма на осапунявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).