бил е орезилил

Речник на българския език

1. бил е орезилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е орезилил е производна форма на орезиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).