бил е орахатявал

Речник на българския език

1. бил е орахатявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е орахатявал е производна форма на орахатявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).