бил е опустявал

Речник на българския език

1. бил е опустявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опустявал е производна форма на опустявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).