бил е опулил

Речник на българския език

1. бил е опулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опулил е производна форма на опуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).