бил е опръстенявал

Речник на българския език

1. бил е опръстенявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опръстенявал е производна форма на опръстенявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).