бил е опръстенил

Речник на българския език

1. бил е опръстенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опръстенил е производна форма на опръстеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).