бил е опротивявал

Речник на българския език

1. бил е опротивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опротивявал е производна форма на опротивявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).