бил е оправомощавал

Речник на българския език

1. бил е оправомощавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оправомощавал е производна форма на оправомощавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).