бил е опошлявал

Речник на българския език

1. бил е опошлявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опошлявал е производна форма на опошлявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).