бил е оползотворил

Речник на българския език

1. бил е оползотворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оползотворил е производна форма на оползотворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).