бил е оповръщал

Речник на българския език

1. бил е оповръщал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оповръщал е производна форма на оповръщам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).