бил е оплевил

Речник на българския език

1. бил е оплевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оплевил е производна форма на оплевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).