бил е опиянил

Речник на българския език

1. бил е опиянил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опиянил е производна форма на опияня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).