бил е опилил

Речник на българския език

1. бил е опилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опилил е производна форма на опиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).