бил е оневинявал

Речник на българския език

1. бил е оневинявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оневинявал е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).