бил е омръзвал

Речник на българския език

1. бил е омръзвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е омръзвал е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).