бил е омиротворил

Речник на българския език

1. бил е омиротворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е омиротворил е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).