бил е олюлял

Речник на българския език

1. бил е олюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е олюлял е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).