бил е оклеветил

Речник на българския език

1. бил е оклеветил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оклеветил е производна форма на оклеветя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).