бил е озорил

Речник на българския език

1. бил е озорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е озорил е производна форма на озоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).