бил е озаглавявал

Речник на българския език

1. бил е озаглавявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е озаглавявал е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).