бил е обръгвал

Речник на българския език

1. бил е обръгвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обръгвал е производна форма на обръгвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).