бил е обрулил

Речник на българския език

1. бил е обрулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обрулил е производна форма на обруля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).