бил е оборавил

Речник на българския език

1. бил е оборавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оборавил е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).