бил е обоготворил

Речник на българския език

1. бил е обоготворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обоготворил е производна форма на обоготворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).