бил е облакътявал

Речник на българския език

1. бил е облакътявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е облакътявал е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).