бил е обезчестявал

Речник на българския език

1. бил е обезчестявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезчестявал е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).