бил е обезумявал

Речник на българския език

1. бил е обезумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезумявал е производна форма на обезумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).