бил е обезоръжавал

Речник на българския език

1. бил е обезоръжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезоръжавал е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).