бил е обезобразил

Речник на българския език

1. бил е обезобразил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезобразил е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).