бил е обезнаследявал

Речник на българския език

1. бил е обезнаследявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезнаследявал е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).