бил е обезнаследил

Речник на българския език

1. бил е обезнаследил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезнаследил е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).