бил е обезмитил

Речник на българския език

1. бил е обезмитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезмитил е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).