бил е обездвижил

Речник на българския език

1. бил е обездвижил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обездвижил е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).