бил е напоил

Речник на българския език

1. бил е напоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е напоил е производна форма на напоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).