бил е наизустил

Речник на българския език

1. бил е наизустил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е наизустил е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).