бил е лъхтял

Речник на българския език

1. бил е лъхтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е лъхтял е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).