бил е кумил

Речник на българския език

1. бил е кумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е кумил е производна форма на кумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).