бил е клокочил

Речник на българския език

1. бил е клокочил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е клокочил е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).