бил е изшумолил

Речник на българския език

1. бил е изшумолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изшумолил е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).