бил е изчупил

Речник на българския език

1. бил е изчупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изчупил е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).