бил е изхрущял

Речник на българския език

1. бил е изхрущял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изхрущял е производна форма на изхрущя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).