бил е изхрущявал

Речник на българския език

1. бил е изхрущявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изхрущявал е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).