бил е изтърколвал

Речник на българския език

1. бил е изтърколвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изтърколвал е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).