бил е изтърбушвал

Речник на българския език

1. бил е изтърбушвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).